Средно детство, 7 – 12 години

By октомври 2, 2015 За децата No Comments

Физическо и двигателно развитие

В периода на средното детство децата продължават да растат, но вече с по-умерени темпове. На 6–годишна възраст те достигат средно 20 – 25 килограма, а тяхната средна височина е около 1.10 метър. До 11-годишна възраст, тяхната височина е около метър и половина и тежат около 36 килограма. Разликата между момичетата и момчетата до 10 / 11-годишна възраст не е значителна, но след това настъпва бум на растежа, в който момичетата навлизат около година по-рано. Тъй като това интензивно израстване е свързано с пубертета, момичетата започват да развиват вторични полови белези още през втората половина на средното детство. Момчетата запазват пред пубертетската си форма на тялото до около 12 / 13 години.
Моторните умения като бягане, катерене, ритане и хвърляне са вече добре разработени на 8 / 9-годишна възраст и продължават да се подобряват през целия период. Индивидуалните различия в двигателната координация стават значими, защото в етапа на средното детство, атлетическите способности стават мярка за компетентност в очите на всяко дете и неговите връстници. Децата с лоши двигателни умения са често подигравани и отхвърлени.

През последните 20 години, педиатрите са загрижени поради все по-широко разпространеното затлъстяването сред децата в училищна възраст.

Въпреки, че наднорменото тегло е свързано с генетична предразположеност, промените в културата на хранене, по-малкото физически движения и повишеното количество вредна храна оказват своето влияние. Прекомерното време прекарано пред телевизора, съчетано с намаляване на физическите движения, многобройният избор на хиляди сладки и чипсове, рекламните кампании на ресторантите за бързо хранене и т.н. са смятани за основни причинители на затлъстяването сред децата. Децата с наднормено тегло са изложени на риск от поява на различни здравословни проблеми, включително хипертония, диабет и мускулно скелетни проблеми, както и на сериозни здравословни проблеми в дългосрочен план. Те, също така, са често изложени на риск от социално отхвърляне и съответно – ниско самочувствие. Отхвърлянето от връстниците е особен риск за развитието в детството, защото децата отделят голямо значение на това как другите ги възприемат.
Имайки предвид повишения процент на деца с наднормено тегло, факта, че двигателните умения на децата се намират в период на развитие и усъвършенстване, този период е най-подходящ за началото на едно активно спортуване. Такъв избор от страна на родителите в този период ще уплътни времето на децата им в спорт и училище, без да ги лишава от социални контакти и предпазвайки ги от затлъстяване и изграждане на вредни навици.
Фината моторика се усъвършенства значително през този период. Координацията на ръцете и очите, необходима за писането и рисуването се подобрява значително и към средата на средното детство те вече могат да пишат бързо. Децата със забавена или тромава фина моторика могат да срещат проблеми в училище по време на началните класове. Трудностите при овладяването на фината моторика, могат да се дължат и на определени неврологични дисфункции или проблеми на ученето, при които е необходимо специално внимание.
Напредъкът в рационалното мислене се дължи на бързите темпове на развитие на фронталния дял на главния мозък между 5 и 8-годишна възраст. В тази част от главния мозък, изграждането на връзки между клетките и тяхната миелинизация възникнат при повишена честота и тези промени съвпадат с появата на по-висши когнитивни функции, свързани с работната / краткосрочната памет, планирането, избирателното внимание и контролът.

Начало на училище.

Периодът от 5 до 8-годишна възраст е преходен етап, през който детските таланти се развиват бързо, но са непостоянни. През първите две години от започването на училище (първи и втори клас) децата често изглеждат надживели предучилищния етап, егоцентризма и магическото мислене и често демонстрират сериозен напредък в когнитивните и ежедневните способности. В същото време обаче, те често сякаш се завръщат към егоцентризма и мисленето на предучилищния период. Поради този феномен, характерен за този етап от детското развитие е важно той да бъде отделен като преходен период, слагащ края на предучилищния етап и поставящ началото на средното детство. Този етап се дефинира като повратна точка, през която децата се научават да разсъждават, учат и възприемат действителността по-точно. Познавателното и емоционалното съзряване позволяват на детето да работи самостоятелно и да придобие нови умения, което го подготвя за зряла възраст. Семейните и социалните очаквания на детето също се променят.

 Постъпване в училище.

Когато детето влезе в училище, то се отделя от родителите си, навлизайки в една структурирана среда. То трябва да се адаптира към правилата и учебните дейности, както и към съучениците си. Преходът е психологически. Детето знае, че ще трябва да функционира по-самостоятелно. От тук нататък те трябва да внимават и да се концентрират повече, да учат, да контактуват с учителите и съучениците и да намерят своето място в класа. Това е натоварване, към което е необходимо време, за да може детето да се нагоди. Децата, които още през предишните периоди на развитие са развили адекватна саморегулация и контрол, по-лесно се адаптират към новата училищна среда. Изграждането на приятелства и тяхното запазване също се смята за защитен фактор. Децата, с повече приятели по-лесно намират своето място в училище и имат положителна нагласа към училището. Добро приятелство в началните класове може да бъде от особено значение за развитието в училище за момчетата. То е също важно и за момичетата, но те обръщат и особено значение на отношенията с учителите, за разлика от момчетата. Момичета се идентифицират с учителките и ги използват като модели за това как да се държат и как да подходят към училищните задачи. Мъжете преподаватели са рядкост в началните класове, което не дава възможност на момчетата да намерят модел за подражание. Поради това, идеалната училищна среда би включвала преподаватели и от двата пола. Предучилищната подготовка оказва голямо значение върху нагласата на децата към училището и тяхната подготвеност. Също така, децата, стартиращи по-добре в училище са склонни да продължат така добре и в дългосрочен план.
Затова, за успеха на децата в училище и тяхното добро адаптиране е важно те да бъдат предварително подготвени за отговорностите, вниманието и усилията, които ще са им необходими за едно успешно пребиваване в училище. Детските градини или другите предучилищни занимания са една своеобразна подготовка за ходенето на училище. Там също има часове за различни занимания, учителки / лелки, които се грижат за децата и ги обучават и правила, които трябва да се спазват. Там те срещат приятели и намират своето място в групата. Една такава подготовка би допринесла значително за безпроблемното стартиране на училището.
Започвайки училище, децата разбират, че фантазирането и игрите не са адекватни средства за овладяване на учебните задачи. Те осъзнават, че ще бъдат оценени уменията, които се развиват. Ще трябва да се научат да четат, да пишат и да се специализират в колективните игри и спортове. За 5 – до 8-годишните, изпълнението на тези изискванията на реалността, обаче, често изглежда трудно. Те разбират какво ще трябва да постигнат и научат, но също така знаят, че те все още не ги притежават. Гледайки по-големите от тях, децата често се чудят кога и как ще могат да достигнат до такава умелост и знания. Това за тях е сериозен грижа. Повечето деца използват този проблем като източник на мотивация и работят усилено, за да подобрят академичните си умения и научат максимално, за да се доближат до знанията на по-големите. Първокласниците са често сериозни, вглъбени и абсорбиращи, когато се опитват да учат математика или четат пасаж от буквара. Тези сериозни усилия, положени по време на училище обясняват честото раздразнение на децата вкъщи и допълнителната им активност на детската площадка. Това напрежение и умора трябва да бъдат изразходени някъде, поне докато свикнат на новия натоварен режим.

Мястото на родителите в тези промени.

Тръгването на училище е голямо събитие и за родителите. Пълно с притеснения за успеха и трудностите на тяхното дете, отделянето му от тях и пр. Нагласата и поведението на родителите в този период е от голямо значение за децата. Ако родители са тревожни, то има голяма вероятност техните деца да изпитват подобни емоции. Ако пък имат положителна нагласа и очаквания, излъчват спокойствие и увереност, то техните деца ще изпитват най-вероятно същото. Качеството на връзката между родителя и училището показват значим ефект върху успехите на детето в училище. Децата на родители, които са загрижени за учебните задачи, трудностите на децата и го подкрепят с помощ и внимание, имат по-добри резултати и се чувстват по-уверени. Обратно, децата на родители, които не обръщат сериозно внимание на учебния материал и не подкрепят децата си с помощ в ученето, по-често се провалят и са по-неуверени. В такива случаи, домът и училищната среда са прекъснати и рискът от по-ниска ефективност в училище се увеличава.
Често обаче, причините за проблеми в училище са системни. Това ще рече, че успехът или неуспехът се дължи на комбинация от различните фактори като личността на детето, отношенията му с родителите, отношенията му с връстниците, отношението на родителите към училището и т.н.

Когнитивно развитие

7-годишните заменят магическото и егоцентричното мислене с по-полезната логика. Те вече не гледат толкова повърхностно на нещата и разбират, че всичко е много по-сложно. Пиаже нарича този етап от детското развитие, фаза на конкретните операции. Това бележи преминаването от прости действия към мислене и използването на логика. По-добре усвоеният език също дава преднина на децата и възможност да извършват различни „операции“ мисловно. Въпреки че абстрактното мислене все още не е налично през този етап от развитието, децата разбират все по-добре причинността на събитията. Те разбират защо техните родители трябва да ходят на работа и по-рядко се сърдят при раздяла.
Изследванията на „деца експерти“, които развиват изключително специализирани умения или на познанията в определени области, показват, че децата могат да разбират и концептуализират в много по-високо от очакваното ниво. Например, малките деца в училищна възраст могат да развият добри умения в шаха, тъй като с познанията си, те демонстрират много по-добър начин за разрешаване на проблеми и стратегия в шаха, отколкото възрастните, които са новаци в тази игра.
Узряването на префронталната кора на главния мозък, което става между 6 и 7-годишна възраст, корелира с редица промени във възприятието и познавателните способности, които се появяват при 7-годишните.
След 7-годишна възраст децата вече могат не само да определят ляво и дясно от собствена перспектива, но и от тази на хората, които стоят срещу тях. Пространствената организацията напредва сериозно и това се вижда не само в определяне посоките, но и в рисунките на децата. Те стават все по-организирани и съразмерни по отношение както на размерите така и на разстоянията между обектите. Къщите вече не са големи колкото хората и не плуват така свободно в листа както преди това. 10-годишните вече могат да използват линейната перспектива, така че рисунката отразява това, което виждат очите.
Децата в предучилищна възраст имат добри познания за дните от седмицата и часовете, но все още не могат добре да разберат календара и не могат напълно да осмислят връзката между числата и времето. На около 7 години детето разбира, че числата представят части от времето, което може да бъде разделено на минути и часове. Това позволява на децата да планират действията си по-ефективно.
Освен това, те вече все по-добре боравят с различни количествени характеристики, които са в основата на математическото мислене.
На възраст около 10 години децата вече добре могат да дискриминират основни от второстепенни идеи в пасаж от книга, например. Това, обаче, представлява значителна трудност за по-малките.
С напредването и все по-доброто усвояване на езика се подобрява и звуковото възприемане. Децата вече успяват да разбират и долавят детайли, които по-рано са им убягвали.

Внимание.

Вниманието представлява възможността да избереш това, което възприемаш и да се съсредоточиш върху него, сканирайки и/или игнорирайки другите дразнители. Вниманието е способност, свързана с развитието. По-малките деца са по-разсеяните и могат да се концентрират за по-кратко. На около 8-годишна възраст децата успяват да фокусират вниманието си умело и все по-трудно се разсейват. Например, когато едно 4-годишно дете не спира да иска и говори за някоя играчка, ние лесно можем да сменим темата и да му отвлечем вниманието към нещо друго. Това, обаче, става все по-трудно с напредването на възрастта. 8-годишните вече имат добра концентрация и не могат да бъдат лесно разсеяни.

Памет.

Паметта също се подобрява заедно с когнитивното развитие. Докато нарастването на паметовите способности по време на предучилищния период е свързано с усвояването на езика, през средното детство то се дължи на повишената скорост и усложнените стратегии за обработката на информация. В мозъка продължават да се случват важни промени, които спомагат за развитието на паметта и други когнитивни функции.
Децата в училищна възраст помнят по-добре, прилагайки интуитивно правила за извличане на информация. Те се научават да сортират информацията за време, място и други категории, които им служат за организиране на спомените и улеснено припомняне.
Работната памет (определена като информацията, която е активна и налична в съзнанието при разглеждането на даден проблем или задача) се подобрява значително през средното детство. Тя позволява достъп до необходимата информация и стъпките необходими за нейното изпълнение. Това позволява на децата да изпълняват по-сложни задачи и е пряко свързано с академичните постижения в училище.
Мотивирани от училищните задачи, децата измислят съзнателни стратегии за запаметяване с цел подобряване на постиженията си.
Екзекутивни функции (способността да се мисли за разрешаването на проблем, изготвянето на идеи и стратегии за решаването му). Децата развиват способността гъвкаво да прилагат правила и стратегии в решаване на проблеми, като на практика се питат: „Какво трябва да се направи, за да се разреши този проблем?“ В предучилищна възраст детето е по-вероятно да повтаря една и съща стратегия и след това да се откаже. 9 / 10-годишните вече показват тенденцията да отхвърлят неефективните решения и да търсят по-добри алтернативи. За развитието на това умение допринася и напредъкът в другите когнитивни домейни, като по-добра работна памет, способността за съсредоточаване на вниманието, увеличаването скоростта на обработката на информация и напредъкът в концептуалното мислене. Екзекутивните функции са от решаващо значение, при отстраняване на проблеми и справянето с нови ситуации.
Децата през годините на средно детство могат да:

  • назоват проблема и да генерират идеи за справянето с него
  •  владеят когнитивни стратегии, които ще помогнат в решаването на проблема
  • прилагат стратегии за справяне в подходящ за това момент
  • решат проблема по гъвкав начин, избирайки / сменяйки стратегиите
  • задържат по-дълго вниманието си
  • се самонаблюдават и оценят работата си
  • покажат постоянство при трудни задачи

При заболявания като аутизъм и ADHD се забелязват дефицити в екзекутивните функции. Децата с аутизъм,
дори и високо функциониращите, имат значителни пропуски в способностите си да анализират мисленето си, да се самонаблюдават и да мислят гъвкаво. Децата с ADHD показват други затруднения в екзекутивните функции. Те имат проблеми при задържането на вътрешните импулси и концентрацията. Също така са склонни да не се мисли в перспектива и не умеят да предвидят последствията от действията си.

източници:Davis, D. (2011). Middle Childhood Development (chapter 11). In Child Development: A Practitioner’s Guide (3rd ed.). New York, NY: The Guilford Press

Заявка за членство

Три имена: (задължително)

Години: (задължително)

Пол: (задължително)
 Мъж Жена

Телефон: (задължително)

E-Mail: (задължително)

Тренирали ли сте преди?
 Да, тренирал/a съм Не, не съм тренирал/a