Височина

Килограми

Лицеви опори

Гъвкавост

Да Здравейте,

Казвам се Трифон Трифонов и съм председател на Управителния съвет на Таекуон-до Клуб „Спартак“. Към настоящия момент съм и инструктор. Занимавам се със спорт от ранна 5 годишна възраст. Започнах със спортна гимнастика в Дружество „Миньор“ . На осем години започнах да тренирам футбол към същия клуб. Когато станах на 12 години открих, че това не е спорта за мен. По това време се появиха първите филми на видео-касетки с Брус Ли и Джеки Чан, бях пленен от магията на бойните изкуства.

Подариха ми книга за карате годжо рю и реших сам да тренирам вкъщи успоредно с тренировките ми по футбол. За няколко месеца отново правех шпагат и високите удари с крак. За целта имах чувал пълен със сгурия на който се упражнявах. В седми клас окончателно реших, че след като мога да достигна летящата топка по-лесно с крак, отколкото с глава трябва да сменя спорта. Решението ми бе самостоятелно и срещна неудобрение и недоверие в родители ми. Въпреки всичко, намерих приятели от моя квартал, които вече тренираха таекуон-до в местния клуб и се записах. Противно на очакванията, че ще се откажа от поредното си начинание бързо, вече 24 години от живота си съм посветил на таекуон-до.

Facebook   Twitter   Google+

През 1990 г. в България имаше само таекуон-до версия ITF, така че всички тренирахме северно корейското бойно изкуство. Само за няколко месеца напреднах достатъчно, че да се явя на първия си изпит, който взех с две степени наведнъж. Посещавах тренировките за начинаещи и за напреднали, тренирах всеки ден, в залата , в къщи и на спортната площадка с приятели.

Само за две и половина години взех най-високата ученическа степен първи гъп. Започнах да замествам треньора ми Иво Иванов, когато отсъстваше и да провеждам тренировки на начинаещите. Имах няколко медала от състезания по форма и спаринг. През 1995 –та година бе насрочен изпит за дан/черен колан/, бях от групата на пъвите явили се и успешно на 16 години защитих майсторска степен.

trifonov
Тогава нямаше голяма яснота относно различните стилове в таекуон-до и клубовете се лутаха в различни федерации, кои за да опитат нещо ново, кои за да защитят по-високи степени. Нашият клуб участваше и в ITF и в WTF състезания. Присъствах с моя инструктор на събрание за сформиране на WTF федерация, но беше решено да продължим със северно-корейската версия на таекуон-до.
През 1996-та година на летен лагер в Кранево възникна конфликт между целият мъжки отбор и нашия инструктор, който взе решение да ни отсрани от клуба. Това бе временно и след няколко месеца получих покана да се върна. Вече бе късно, тъй като бях започнал да тренирам таекуон-до при Руси Алексиев в клуб „Хан Аспарух“.
Това е периода от моя живот когато избрах таекуондо за част от моя живот! Това, че все още бях ученик не ми попречи да пътувам до София за тренировки. Тренировките посещавахме с моите съотборници и приятели, впоследствие и съоснователи на клуба Ивайло Иванов и Станислав Станимиров. Получихме разрешение от г-н Руси Алексиев да започнем да провеждаме тренировки в Перник по таекуон-до WTF. Първата ни зала бе в младежкия дом на града. Тренирахме наши съученици и приятели.
Военната си служба отбих в Представителната Гвардейска рота, където научих много за съвместната работа, синхрона и строевата подготовка.
През 1999 г. официално регистрирахме Таекуон-до клуб Спартак, като сдружение с нестопанска цел и станахме членове на Българска Федерация по Таекуондо ВТФ. Кандидатствах в НСА където завърших специалност кинезитерапия и учител по физкултура.
Смея да твърдя, че обучението в Национална Спортна Академия е едно от най-комплексните и добри не само в източна Европа но и на в света. Освен , чисто медицинските предмети, всеки факултет изисква и задълбочено изучаване на голям брой спортове, както практически, така и теоретично. Особено се набляга на спорната педагогика методиката на тренировките и др. предмети правейки от студентите бъдещи спецялисти в областта, която са избрали.
За времето от моя живот свързано с таекуондо, бях състезател при деца, юноши и мъже, треньор, съдия и организатор на състезания. Тук трябва да отбележа и организацията и провеждането на първия и признат от всички за феноменален „Турнир за на Спартак”
Казват, че всеки се ражда с някаква мисия, аз смятам че съм открил своята. Водя тренировки с удоволствие и самочувствие и съм убеден, че това , което съм постигнал е само началото.
В заключение ще споделя един факт от моя живот/бях едва на 9 години/ ,когато в час по български всички ученици трябваше да напишем съчинение на тема „Какъв искам да стана , когато порасна „ . Тогава аз написах, че мечтата ми е да стана треньор. Сега имам мечта , да стана един от най-добрите в това с което се занимавам и ще дам цялата си енергия за да го постигна. защото единственото място където е невъзможно да се сбъднат мечтите ни, е собствената ни глава!